НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВИНО, СПИРТНИ НАПИТКИ И ЕТЕРИЧНИ МАСЛА
ОФИЦИАЛНА ЛАБОРАТОРИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА

„Сухо земеделие“ - перспективи пред съвременно лозарство

Темата за климатичните промени отдавна напусна страниците на  научите издания и  вече се превърна в ежедневна за таблоидите. И ако за повечето читатели повишаването на средните годишни температури и нивото на световния океан все още да е далечен проблем, за лозарите и винарите това не е така.

 

Вино или вода? Пред този въпрос се изправят винарите притиснати от неочакваните капризи на времето, но и от неочакваната дилема – Как ще се отрази напояването на лозята върху устойчивостта на лозарството. Досега винопроизводителите възприемаха бизнеса си като еталон за устойчивост в земеделието в широките границите на определението. Затова и повечето лозарски програми все още „пренебрегват“ темата за напояването на лозята, а се концентрират върху използването на енергия от възобновяеми източници, биоземеделието, поддържане на биоразнообразието и проследяване на социалния ефект от дейността.

 

Въпросът който си поставят производителите днес е отвъд обичайно прагматичното решение. Биха ли се интересували потребители от това какво въздействие ще окаже напояването на лозята върху общото екологично (водно) равновесие, се питат те базирайки се върху опита си до сега.

 

Последните проучвания показват, че все повече потребителите на вино се интересуват дали и как предпочитаните от тях марки, съответно наименования за произход, оказват влияние върху околната среда и проследяват ли производителите социалното и етично въздействие върху средата, в която оперират. А за поколението над 35 години убедено се твърди, че над 75% от тя х формират своя избор на базата на информация за устойчивост и отговорност, имплантирани в  имиджовата и комуникационна стратегия на продукта.

 

Изместването на фокуса на проблема от обичайните за медиите теми, свързани с климатичните промени, не е случайно. Според изследователите и винопроизводителите един важен аспект на проблема остава извън общественото говорене, а именно знаели някой колко вода би била нужна и пренасочена, ако се напояват лозарските площи в света и как това би се отразило върху водния баланс и равновесието.

 

83% от лозарските площи в Новия свят се напояват, за така наречения Стар свят цифрата е 10%, с тенденция към увеличаване благодарение на постепенното либерализиране на законодателството. В научните среди все още не са приключили дебатите как ще се отрази върху лозата допълнителното напояване по отношение на контролирането на добивите (повишаването на добивите), стреса върху растението, както и как ще се определи въздействието на ‚водния отпечатък“ като съвкупност от т.н. зелено напояване (дъждове), синьо напояване (допълнително напояване със сладка вода) и сиво напояване (рециклирани води) върху качеството на виното. Все още не е категоричен отговора разумно и отговорно решение ли е, от гледна точка на климата и устойчивото използване на ресурсите ( в случай водата) напояването на лозята. Безспорно е, че световен мащаб винопроизводството генерира значителна печалба, която поставя винено грозде сред първите по значимост трайно насаждения. Безспорно е също така, че лозата като растение е много чувствителна на промени и измененията в климата пряко се отразяват върху нейната добивност и устойчивост. Изследванията на динамиката на климата прогнозират, че до 2050 лозарските площи в света могат да намалеят до 75% спрямо сегашните.

 

Какви са решенията?

Нормално е да се очаква, че с повишаването на температурите повечето от производителите ще предпочетат да напояват лозята, което ще се отрази върху качеството на почвата и съответно върху качеството на виното. Ще се отрази и върху водния баланс.

 

Познавате ли „Сухото земеделие“?

Но не винаги очевидното е това което ще се случи. Вече могат да бъдат посочени и лидери на т.н. „сухо земеделие“ , За тях е по-важно преди да вземат решение за напояване да имат отговор на въпросите как това ще отрази върху качеството на виното, репутацията на  района или марката и как потребителите биха реагирали, биха ли направили разлика и каква в качеството на вината, които избират досега.

 

 „Сухото земеделие“ е метод, насочен към  подготовка на почвата, така че влагата от зимните валежи да се съхрани максимално и да се поддържат лозите по време на техния вегетационен период. Методът  „насърчава“ коренните системи на лозата да растат достатъчно дълбоко, за да намерят собствена вода и микро хранителни вещества, и да се възползват от „вкуса“ на почвата или тероара. В последните години посочват изследванията, методите на обработка и засажда стимулират у лозата изграждане на коренови системи, които остават близо до повърхността, като това ги прави уязвими за климатични събития и ги ограбват от жизненоважни хранителни вещества.

 

„Сухото земеделие“ е нещо повече от просто напояване. То изисква внимателна подготовка на почвата и което се отплаща с повишаване на качеството на суровината. „Сухото земеделие“ също позволява на лозата да живее по-дълго и по-качествено.

 

Европейската регулация в сектор Вино забранява или ограничава напояването по качествени и количествени причини. Но след тежките суши в южна Франция през 2003, 2005 и 2006 г. и протести на винопроизводителите, правилата бяха облекчени и напояването при определени условия бе позволено. С декрет № 2006-1527 Франция постави началото на този процес надявайки се да подпомогне и защити винопроизводителите.

 

Но първоначалните мерки за разрешаване на напояването се определят по-скоро като непродуктивни както за растежа на растенията, така и за усилията за опазване на околната среда и развитие на устойчивото земеделие. В последните години посочения декрет бе ревизиран като се въвеждат повече гаранции за запазване на първоначалните добити без увеличение и несе допуска напояване след 15 август.

 

На този етап френския законодател не може категорично да каже, че разрешаването на повече напояване във Франция е добро решение?

 Оливие Мартин от Федерацията на производителите Нант и съсобственик на Domaine Merceron-Martin недопустимо  хората да отменят работата, която майката природа вече е свършила.

 

„Започнете да напоявате означава да поканите всички коренови системи обратно на повърхността“, казва той. , Все повече и повече, с топлината и напояването, традиционните френски вина вече няма да бъдат френски. Те ще имат вкус, който може да идва от всякъде. Но за съжаление много френски винопроизводители са щастливи сега да имат високи добиви, които могат да бъдат намерени в останалия свят.

 

А в Чили, страната с може би най-либерален режим по отношение на напояването все повече производители преминават към „сухо земеделие“. Аурелио Монтес в долината на Колхагуа дори е добавил портфолиото си премия за сухите ферми.

Щом и в най-сухите райони има производство на вино значи „сухия режим“ в земеделието може и да работи. На помощ идват и конкретни примери за това – например се твърди, че в Сонома има лозя, които не са напоявани от 1885 г, а районът Swartland в Южна Африка става все по-известен  и със своите сухи ферми за производство на вино.

 

Все повече производителите вярват, че дълбоко вкоренените лозя произвеждат грозде с по-балансирани вкусове, които освен всичко останало се отразяват добре върху устойчивостта и баланса в природата.

 

Използвани материали: http://imbibe.com

Turn it off: Why the wine industry should prioritise dry farming