НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВИНО, СПИРТНИ НАПИТКИ И ЕТЕРИЧНИ МАСЛА
ОФИЦИАЛНА ЛАБОРАТОРИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА

Нови изследвания на обонянието

През 2014 година учените от McGill University в Монреал се заемат да отговорят на въпроса съществува ли връзка между сензорните умения на човека и възможността му за пространствена ориентация. Темата на изследването е провокирана от научно наблюдения в микробиологията, свързано с бактериалното разпространение ,при което се твърди, че бактериите „използват“  едновременно своите сензори и възможностите си за движение в пространството. След анализ на съществуващите изследвания свързани с пространствената памет и отделно с обонянието на човека   изследователите установяват, че двете умения като че ли са свързани с близки области в мозъка. Това, което е липсвало е едновременно изследване на ориентацията в пространството и обонянието, чрез общ метод.

 

Група от 60 доброволци се съгласяват да бъдат тествани, като задачата която следва да изпълнят е свързана с идентифицирането на 40 аромата от широка скала – от ментол, до краставица и лавандула – и последващо ориентиране във виртуален град, в който трябва да се придвижат от една позиция до друга предлагайки най- кратък маршрут.  Установява, че хората който идентифицират по-добре ароматите предлагат и по-добре подбрани маршрути. Резултатите са потвърдени и от ядрено-магнитен резонанс, който показва, че мозъчната област, която е свързана с пространствената ориентация кореспондира с тази, отговорна за идентификацията на ароматите. Сходно е и твърдението на  Lucia Jacobs, невролог от  University of California, Berkeley и сътрудник на Harvard University. Според нея обонянието се развива като умение свързано с ориентацията доказателство за което са близките области в мозъка отговарящи за съответните функции.

 

Разбира се изследването има и своите критици. Според Abid Hussaini, невролог от  Columbia University силата на изследването е в находчивото използване в проекта на добавена реалност. Според него изследването не доказва връзката между пространствената ориентация и обонянието. По-скоро изследваните лица са използвали различни стратегии за учене запаметявайки различни топоси от посочените им – функция за която са отговорни различни от посочените центрове.

 

Независимо от спорът между учените извършеното изследване може да намери практическо приложение например при изследването и ранното диагностициране на Алцхаймер, тъй като е установено, че лицата с установен Алцхаймер са страдали или страдат от определени обонятелни дефицити.

 

Безспорно е, че изследването ще промени нагласата свързана с изследване на обонянието и най- вероятно ще доведе до промяна в начина на мислене не само на учените, но и на производители потребители.

 

Източник https://www.the-scientist.com

Ивана Мурджева  за НИИВСНЕМ